Фотопис: Орлова чука и червен
18.04.2011г. | 604 разглеждания
Гледам навън през мокрия прозорец – ужасен дъжд и студ. По всички сайтове сензацията е завалелия сняг в по-високите части на страната. А само преди две седмици се излежавах на слънце на една полянка в подножието на Червен…
27 Март, неделя. По обяд решаваме, че не ни се стои в града и времето все пак не е толкова лошо. Жалко, нямаше как да вземем и барбекюто с нас, но и без него се отправяме по един добре познат маршрут – Русе – пещера Орлова чука.
Пътя минава през няколко близки до гр. Русе села. Въпреки приятно слънце природата все още не се е пробудила напълно от зимния си сън.
Въпреки това на поляната преди пещерата не е толкова пусто, и други като нас са решили да се поразходят. За съжаление група за пещерата не се събра, но това не попречи да се порадваме на гледката над река Черни лом.
…и на този гущер например.
След разходката в околностите на Орлова чука се отправяме обратно по пътя към Русе и спираме в с.Червен. Червен е доста интересно село. Разположено е на двете страни на нещо като каньон. Всички улици, най-вече главната са адски стръмни с остри завой. Още при влизане в селото се спускате и срещу Вас виждате на отсрещния склон другата част от селото. Има къщи които буквално са кацнали на ръба на някоя скала.
Въпреки интересната си архитектура селото изглежда като безлюдно и празно. Много къщички са изоставени, млади хора се виждат само, ако са отишли за през почивните дни при баба и дядо. Е, намират се и предприемчиви стопани превърнали дома си в „Къща за гости“.
След преминаване през селото се отправяме към единия му край и крепостта Червен. Този път мързела надделява и се отказваме да изкачим стотиците стълби до нея. Предпочитаме да поседнем на пейките преди стъпалата, до самата река. Изненада, пейките вече са неизползваеми. Интересно как, но някой явно е издал разрешение да се направи заведение, като то е така запланувано, че оградата му се намира на по малко от 50 см от пейките. Идеята явно се досещате каква е – отиде ли човек на разходка да поседне на кафенце, то другаде няма къде.
Подминаваме с възмущение покрай поредната глупост и ето намираме една полянка в подножието на старите крепостни стени, близо до реката. Мирис на прясна трева и меко топло слънце, как да не си подремне човек.
